Nov 30, 2014, 9:07 PM

Бемоли за безсъние

  Poetry » Love
1.7K 1 18

Нощта се разстила пред мен

с аромата на взета жена,

на която не мога да се наситя...

Сега имам всичко -

препълнена с нежност душа

и съм готов да прошепна: "Обичам те!"

 

В кадифена палитра

звездите неустоимо мълчат,

а ръцете ми -

безпътно се лутат в безкрая...

Тази привечер вторникът

имал неотложни дела

и без да пита -

безнадеждно запиля се нанякъде...

 

Остави ни тук - неразделно сами -

като черупка мидена и зрънце пясък

сред океана...

В нажежено безсъние

един към друг да вървим,

осъзнали до болка,

че други пътища няма...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....