Бемоли за безсъние
Нощта се разстила пред мен
с аромата на взета жена,
на която не мога да се наситя...
Сега имам всичко -
препълнена с нежност душа
и съм готов да прошепна: "Обичам те!"
В кадифена палитра
звездите неустоимо мълчат,
а ръцете ми -
безпътно се лутат в безкрая...
Тази привечер вторникът
имал неотложни дела
и без да пита -
безнадеждно запиля се нанякъде...
Остави ни тук - неразделно сами -
като черупка мидена и зрънце пясък
сред океана...
В нажежено безсъние
един към друг да вървим,
осъзнали до болка,
че други пътища няма...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
