Беше ден неделя
... есента се шмугна през боаза,
лятото избяга през глава,
и съседът цял ден вчера ряза
два кубика свлечени дърва,
тук-таме коминче взе да пафка,
дюлята на двора натежа,
от конопа в старата канавка
вятърът оплете си въжа,
спряха катунарите на хълма –
разтопиха цял кангал калай,
тишината взе да се изпълва
с дъх на дим и кротък кучи лай,
лудият се върна от баира,
стиснал пъдпъдъчи две яйца,
даскалчето тръгна да събира
шепата останали деца,
върна се отнякъде и кметът,
попът пи – и пя заупокой! –
за последно на Разпети петък
тури калимавката си той,
младата вдовица – все тъй смугла,
опна гръд към мене през плета...
Беше ден неделя – да се шмугна
във боаза подир есента.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
