Беше лятото...

Поэзия

497 0 1

Беше лятото на твоето селце,
във очите ти блажено си танцувах,
бе изповед, признавам от сърце,
късно вечер още те сънувам.

Протягаше към слънцето ръце,
почти в душата ти така рисувах,
пак момичето с усмихнато лице...
в миг тихият ти смях дочувах.

Беше лятото на твоето селце,
във очите ти блажено си танцувах,
бях в женското ти парещо сърце,
а чувствата ти днес не струват!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

stoyna (Стойна Димова)

Вдъхновение от любовта, изпълнено с радост сърце, но уви!
Много тъжен финал и неочаквано разочарование.
Творбата ти е постигната и талантливо сътворена!
Поздрав за за автора и - светли и красиви пътища!

2015-01-27T16:57:14+02:00

Выбор редактора

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0