27 ene 2015, 7:48

Беше лятото...

  Poesía
498 0 1

Беше лятото на твоето селце,
във очите ти блажено си танцувах,
бе изповед, признавам от сърце,
късно вечер още те сънувам.


Протягаше към слънцето ръце,
почти в душата ти така рисувах,
пак момичето с усмихнато лице...
в миг тихият ти смях дочувах.


Беше лятото на твоето селце,
във очите ти блажено си танцувах,
бях в женското ти парещо сърце,
а чувствата ти днес не струват!

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вдъхновение от любовта, изпълнено с радост сърце, но уви!
    Много тъжен финал и неочаквано разочарование.
    Творбата ти е постигната и талантливо сътворена!
    Поздрав за за автора и - светли и красиви пътища!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....