Беше лятото...

Поезия

495 0 1

Беше лятото на твоето селце,
във очите ти блажено си танцувах,
бе изповед, признавам от сърце,
късно вечер още те сънувам.

Протягаше към слънцето ръце,
почти в душата ти така рисувах,
пак момичето с усмихнато лице...
в миг тихият ти смях дочувах.

Беше лятото на твоето селце,
във очите ти блажено си танцувах,
бях в женското ти парещо сърце,
а чувствата ти днес не струват!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

stoyna (Стойна Димова)

Вдъхновение от любовта, изпълнено с радост сърце, но уви!
Много тъжен финал и неочаквано разочарование.
Творбата ти е постигната и талантливо сътворена!
Поздрав за за автора и - светли и красиви пътища!

2015-01-27T16:57:14+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0