Беше лятото на твоето селце,
във очите ти блажено си танцувах,
бе изповед, признавам от сърце,
късно вечер още те сънувам.
Протягаше към слънцето ръце,
почти в душата ти така рисувах,
пак момичето с усмихнато лице...
в миг тихият ти смях дочувах.
Беше лятото на твоето селце,
във очите ти блажено си танцувах,
бях в женското ти парещо сърце,
а чувствата ти днес не струват!
© Аз All rights reserved.
Много тъжен финал и неочаквано разочарование.
Творбата ти е постигната и талантливо сътворена!
Поздрав за за автора и - светли и красиви пътища!