21 нояб. 2008 г., 07:26

Беше много отдавна (с видео)

840 0 14




БЕШЕ МНОГО ОТДАВНА


Беше много отдавна,
преди много “преди”,
двама с теб под небето -
аз ти свалях звезди.

Бе омайно красива,
в очите със плам
и някак спонтанно,
как се влюбих, не знам.

И се втурнах след тебе -
стара моя мечта,
и така се захласнах,
че си изгубих ума.

А за твоята нежност,
за късче твоя любов,
чудеса бях направил,
бях на всичко готов.

Бях покорен до глупост,
бях излишно ревнив
и си мислех, че мога
с теб да бъда щастлив.

Боже мой, как наивен
и лековерен съм бил,
сега вече е смешно,
истини стари разкрил.

Че животът поднася
най-превратни неща -
след любов следва мъка,
но да си спомням не ща.

Един ден ти си тръгна,
дори не ми обясни,
с това ме ядоса
и до болка рани.

И светът ми се срути,
спука се като балон,
и много цигари изпуших
сам на моя балкон.

Тъй красиво измамен
съм живял във лъжи,
тази мисъл ме мъчи
и до днес ми тежи.

Разделихме се с тебе,
Бог така бе решил,
аз не съм те забравил,
но съм ти вече простил.

Беше много отдавна,
преди много “преди”,
този спомен е тъжен,
но това не вреди.

Ще живея със него,
ще го нося във мен -
той ще ме съпроводи
и в последния ден.



Изпълнение на живо

http://www.vbox7.com/play:cbdff9e0

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наско Енев - РИМПО Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...