БЕШЕ МНОГО ОТДАВНА
Беше много отдавна,
преди много “преди”,
двама с теб под небето -
аз ти свалях звезди.
Бе омайно красива,
в очите със плам
и някак спонтанно,
как се влюбих, не знам.
И се втурнах след тебе -
стара моя мечта,
и така се захласнах,
че си изгубих ума.
А за твоята нежност,
за късче твоя любов,
чудеса бях направил,
бях на всичко готов.
Бях покорен до глупост,
бях излишно ревнив
и си мислех, че мога
с теб да бъда щастлив.
Боже мой, как наивен
и лековерен съм бил,
сега вече е смешно,
истини стари разкрил.
Че животът поднася
най-превратни неща -
след любов следва мъка,
но да си спомням не ща.
Един ден ти си тръгна,
дори не ми обясни,
с това ме ядоса
и до болка рани.
И светът ми се срути,
спука се като балон,
и много цигари изпуших
сам на моя балкон.
Тъй красиво измамен
съм живял във лъжи,
тази мисъл ме мъчи
и до днес ми тежи.
Разделихме се с тебе,
Бог така бе решил,
аз не съм те забравил,
но съм ти вече простил.
Беше много отдавна,
преди много “преди”,
този спомен е тъжен,
но това не вреди.
Ще живея със него,
ще го нося във мен -
той ще ме съпроводи
и в последния ден.
Изпълнение на живо:
© Наско Енев - РИМПО Todos los derechos reservados