21.11.2008 г., 7:26

Беше много отдавна (с видео)

836 0 14




БЕШЕ МНОГО ОТДАВНА


Беше много отдавна,
преди много “преди”,
двама с теб под небето -
аз ти свалях звезди.

Бе омайно красива,
в очите със плам
и някак спонтанно,
как се влюбих, не знам.

И се втурнах след тебе -
стара моя мечта,
и така се захласнах,
че си изгубих ума.

А за твоята нежност,
за късче твоя любов,
чудеса бях направил,
бях на всичко готов.

Бях покорен до глупост,
бях излишно ревнив
и си мислех, че мога
с теб да бъда щастлив.

Боже мой, как наивен
и лековерен съм бил,
сега вече е смешно,
истини стари разкрил.

Че животът поднася
най-превратни неща -
след любов следва мъка,
но да си спомням не ща.

Един ден ти си тръгна,
дори не ми обясни,
с това ме ядоса
и до болка рани.

И светът ми се срути,
спука се като балон,
и много цигари изпуших
сам на моя балкон.

Тъй красиво измамен
съм живял във лъжи,
тази мисъл ме мъчи
и до днес ми тежи.

Разделихме се с тебе,
Бог така бе решил,
аз не съм те забравил,
но съм ти вече простил.

Беше много отдавна,
преди много “преди”,
този спомен е тъжен,
но това не вреди.

Ще живея със него,
ще го нося във мен -
той ще ме съпроводи
и в последния ден.



Изпълнение на живо

http://www.vbox7.com/play:cbdff9e0

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наско Енев - РИМПО Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...