10 окт. 2018 г., 14:47  

Бесило

1.4K 3 5

Вися,
като килотите на съседката от третия етаж
и съхна,
като почва,
през август 
Недей,
да настояваш,
да бъдеш небе,
пред което се кланям.
Не моля.

 

Токът потраква равномерно под мен
Отброява мига до раздяла
Не скачай, няма да скоча след теб
(дори да го твърдя пред тълпата)
Казват, много очакват от мен
и ми търсят  поличби в душата

 

Плета ти, от вените, грубо въже
и възел моряшки затягам
Ще те просна,
наравно да виснеш с мен
Нали не ти стяга яката?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Натали П. Все права защищены

10.10.2018

Комментарии

Комментарии

  • Смело и нестандартно! Допадна ми!
  • Хубава символичност е вплетена тук; кани въображението.
  • Добре се е получило...
  • Всекидневната образност за килотите много ми хареса. Заигравката между възвишено, делнично и диаболично... Красота и оригиналност!
  • И вратовръзка му сложи, нека сухо му държи

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...