Бесило
Вися,
като килотите на съседката от третия етаж
и съхна,
като почва,
през август
Недей,
да настояваш,
да бъдеш небе,
пред което се кланям.
Не моля.
Токът потраква равномерно под мен
Отброява мига до раздяла
Не скачай, няма да скоча след теб
(дори да го твърдя пред тълпата)
Казват, много очакват от мен
и ми търсят поличби в душата
Плета ти, от вените, грубо въже
и възел моряшки затягам
Ще те просна,
наравно да виснеш с мен
Нали не ти стяга яката?
© Натали П. All rights reserved.
