Регина (Радост Даскалова)
374 1425
18 дек. 2014 г., 14:45

Бесове 

  Поэзия
883 0 6

Как мъчат бесовете...

и с нокти, докъдето

достигнат - късат плът.

От минали обиди,

килия те ти зидат

и вътре те ядат.


На персонална клада,

запалваш се и страдаш

и хленчиш на възбог.

А, всъщност, то е грешка,

че възрастта човешка

си има краен срок.


Измисляш си закони,

канони, рамки, брони -

виновният е друг.

От бесове забравяш -

светът е твой и шарен.

И правиш му напук.


Уви, така не става...

Вземи, каквото дават -

за малко ще сме тук.

А себе си, в замяна,

(от бяс, ако остане)

се дай на някой друг.

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • благодаря ви за коментарите!
  • живот миг. бесове въздишка. тихо, да не нараниш.
    щастие си Радост!!!
  • Голяма Радост си!!!
  • С Владо
  • Всеки с бесовете си. По-трудно е не когато теб те наранят, а когато ти нараниш някого, ей тъй, от недомислие. Тогава са най-гадни.
    А иначе, шестстишието е яко
  • От бесове забравяш -
    светът е твой и шарен.
    И правиш му напук.


    А себе си, в замяна,
    (от бяс, ако остане)
    се дай на някой друг.
Предложения
: ??:??