Бесове
1.2K
0
6
Как мъчат бесовете...
и с нокти, докъдето
достигнат - късат плът.
От минали обиди,
килия те ти зидат
и вътре те ядат.
На персонална клада,
запалваш се и страдаш
и хленчиш на възбог.
А, всъщност, то е грешка,
че възрастта човешка
си има краен срок.
Измисляш си закони,
канони, рамки, брони -
виновният е друг.
От бесове забравяш -
светът е твой и шарен.
И правиш му напук.
Уви, така не става...
Вземи, каквото дават -
за малко ще сме тук.
А себе си, в замяна,
(от бяс, ако остане)
се дай на някой друг.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
