Роби (Роберт)
511 3523
13 нояб. 2016 г., 11:42  

Бесове 

  Поэзия » Философская
565 2 8

В потайни тъмни, кобни часове,
природата когато си почива,
внезапно ме нападат бесове,
доброто в мен тогава си отива.

Извеждат ме отвънка на хоро
и танци дяволски със тях играя.
Във вярност им се вричам чак до гроб,
и като тях не вярвам твърде в рая.

Наскачат ли ме бесовете, в този миг
животът ми протича на обратно.
От огледалото не гледа моят лик
и сякаш съм изчезнал безвъзвратно.

Рогатият на клонче там седи
и киска се, краката си люлее:
"За Бог изгубен си! Със мен бъди,
тогаз в живота ще успееш!"

Но птица във предутринния час
със вик се спуска от безкрая.
Изчезват бесовете. Грешен, аз
към мен се връщам, за да се покая.

© Роберт Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!...Поздрав и на теб, Влади!...
  • Прекрасен стих, Роби! Поздрав!
  • Добре дошъл на страничката ми, Гавраил!...
  • За да има покаяние трябва да има и бесове.Ние сме хора а не богове.
  • Райна, Кети, Силвия, трогнат съм от вниманието !..Благодаря ви!...
  • Браво,поздравления за силният стих!
  • Покаянието и смирението са велики добродетели, Роби! Обикновено ги бъркат с разкаяние и примирение. Но тук виждам точно първите две, прекрасно описани. Не мислиш ли, че Бог ни изпраща тежки изпитания, включително и бесове, за да ни държи смирени?
  • Днес е световния ден на доброто. По- силен си от всеки бяс. Личи ти!
Предложения
: ??:??