Бесове
В потайни тъмни, кобни часове,
природата когато си почива,
внезапно ме нападат бесове,
доброто в мен тогава си отива.
Извеждат ме отвънка на хоро
и танци дяволски със тях играя.
Във вярност им се вричам чак до гроб,
и като тях не вярвам твърде в рая.
Наскачат ли ме бесовете, в този миг
животът ми протича на обратно.
От огледалото не гледа моят лик
и сякаш съм изчезнал безвъзвратно.
Рогатият на клонче там седи
и киска се, краката си люлее:
"За Бог изгубен си! Със мен бъди,
тогаз в живота ще успееш!"
Но птица във предутринния час
със вик се спуска от безкрая.
Изчезват бесовете. Грешен, аз
към мен се връщам, за да се покая.
© Роберт All rights reserved.
