Без сили съм,
без сили вече душата си оставих надалече.

Без път, посока все вървя,
очакваща жестоката съдба.

Без вяра, без кураж, надежда,
очите ми към него все поглеждат.

Без сън, мечти и без копнеж
очаквам аз и хорския брътвеж.

Сама, отчаяна, небрежна,
без маска, без букет от нежност.

Без сили съм,
без сили вече душата си оставих надалече.

Не ще я той потърси, зная,
сега е той с нея в рая!

Но вярвам, ще проумее някой ден -
не го обича повече от мен!