Без сили съм,
без сили вече душата си оставих надалече.
Без път, посока все вървя,
очакваща жестоката съдба.
Без вяра, без кураж, надежда,
очите ми към него все поглеждат.
Без сън, мечти и без копнеж
очаквам аз и хорския брътвеж.
Сама, отчаяна, небрежна,
без маска, без букет от нежност.
Без сили съм,
без сили вече душата си оставих надалече.
Не ще я той потърси, зная,
сега е той с нея в рая!
Но вярвам, ще проумее някой ден -
не го обича повече от мен!
© ЛиЛи All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
