Без сили съм,
без сили вече душата си оставих надалече.
Без път, посока все вървя,
очакваща жестоката съдба.
Без вяра, без кураж, надежда,
очите ми към него все поглеждат.
Без сън, мечти и без копнеж
очаквам аз и хорския брътвеж.
Сама, отчаяна, небрежна,
без маска, без букет от нежност.
Без сили съм,
без сили вече душата си оставих надалече.
Не ще я той потърси, зная,
сега е той с нея в рая!
Но вярвам, ще проумее някой ден -
не го обича повече от мен!
© ЛиЛи All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
