15 дек. 2009 г., 11:23

Без цветове

883 0 0

Без цветове

 

 

Пуста черно-бяла картина -

душата ми е хем огън, хем е зима...

пламъците на яростта изгарят я,

а ледовете на самотата довършват я!

 

Души ме, изгаря, не си отива,

тежи, стяга, не престава...

болката оставя ми жестоки следи

в сърцето, където беше ти преди.

 

Скоро вече нямам и това,

само едно дупка от самота.

Черно-бял сега е моят свят -

вместо от цветове, от сълзи излят.

 

Зад зелените очи погледни,

ще видиш още горещите сълзи,

изплакани в онези тъмни дни -

без цветове... без мечти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валерия Минева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...