Без да искам
И аз реших (като един поет),
да пиша за звездите и луната.
Но без да искам, думата бюджет
ми се изплъзна от перото и устата.
Възпях онези братя по съдба,
които дирят смисъл и посока.
И без да искам, влязох в амплоа,
апоетично - за цени на тока.
Замислих се, а нервите ми в шок.
Не трябваше ли да са звездопади?
Не трябваше ли от света широк
най-хубавите чувства да извадя.
Започвах да описвам красоти,
море и залези, ту славеева песен...
Но друго във главата се върти
и ме изважда вън от равновесие.
И как да бъда, ми кажи, поет?
И как да ти нанижа бели строфи,
щом виждам, че комшията ми клет
изхранва се от уличните кофи.
Съседката си срещам - с поглед луд,
говори ми ги врели-некипели.
Един познат изпадна във банкрут
и показно пред всички се застреля.
Мизерства не един добър баща...
Едно момиче вчера се обеси...
И не можах за белите неща,
написах много черна песен!
Юлия
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Все права защищены
