ulianka (Юлия)
85 296
28.05.2013 г., 13:41 ч.

Без да искам 

  Поезия » Гражданска
885 0 10

И аз реших (като един поет),
да пиша за звездите и луната.
Но без да искам, думата бюджет
ми се изплъзна от перото и устата.

Възпях онези братя по съдба,
които дирят смисъл и посока.
И без да искам, влязох в амплоа,
апоетично - за цени на тока.

Замислих се, а нервите ми в шок.
Не трябваше ли да са звездопади?
Не трябваше ли от света широк
най-хубавите чувства да извадя.

Започвах да описвам красоти,
море и залези, ту славеева песен...
Но друго във главата се върти
и ме изважда вън от равновесие.

И как да бъда, ми кажи, поет?
И как да ти нанижа бели строфи,
щом виждам, че комшията ми клет
изхранва се от уличните кофи.

Съседката си срещам - с поглед луд,
говори ми ги врели-некипели.
Един познат изпадна във банкрут
и показно пред всички се застреля.

Мизерства не един добър баща...
Едно момиче вчера се обеси...
И не можах за белите неща,
написах много черна песен!

Юлия

 

© Юлия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз тройно връщам пожеланията!
  • Привет! Харесвам, че изказвате нещата в прав текст. За съжаление или не качеството на много е такова каквото го описвате! Но не пречи да Ви пожелая усмихнат ден!
  • Синоним на качество на живот, нали? Привет!
  • Действителността в реалността!
  • Привет и хубав ден на всички!
  • Такава за съжаление е действителността, в която живеем ... Изключителна си!
  • Силно, както всички твои...
  • Твориш изключително силна гражданска поезия!
  • Ех, и ти, да беше си оставила поне една цепнатинка, за да влезе малко въздух! И черна, и задушаваща песен...
  • Ох... разбирам!
Предложения
: ??:??