26 янв. 2009 г., 08:40

Без да се сбогуваш...

1.5K 0 10
 

Ако се събудя в самота,

в часове на бяла зима.

Тръгнал си -

без да се сбогуваш.

Ще те намеря ли?

По топлината на дъха ти,

по следите в снега.

Ще те намеря ли?

По сънените улици

и  спящи светофари.

Ще те намеря ли?

В приумица за вечност,

преди на кладата да се стопя.

Без да се сбогувам.

Ще те намеря ли?

В измислица и спор.

Без да се сбогувам.

С вкуса на устните ти.

Ще те намеря ли?

Преди зимата

да нахлуе с виелица от самота.

Нищо, че неусетно

те измислих с име.

Обичам те.

Без да се сбогувам.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....