Ти си безпътница,
нямаш свой дом,
грубо издялан от камък.
Пазиш се страхливо от уроки,
а с грях тъпчеш трохи хляб по земята.
Тук и там чукаш
безмилостно -
подслон да намериш, подкрепа,
да потревожиш душите на другите,
дано пролеят сълзи за утеха.
© Йорданка Пешлова Все права защищены