Лежа до теб, леглото е самичко.
Прегръщам те в среднощната тъма.
Целувам те и хапя те, и... всичко.
Върху тебе пак отпускам своята глава.
Какво да правя? - Ти въобще не питаш...
Аз сам питам се... - Сам себе си, уви!
Ти не можеш нивга чувства да изпиташ.
И по-добре, че никога не те боли...
Не мога повече да се въртя! И бързо ставам.
Обличам се, на всички за да те издам!
Не стига ми, че твойте ласки получавам.
Аз искам всеки да узнае моя срам. ...