1 мар. 2012 г., 15:01

Без думи 

  Поэзия » Любовная
556 0 1
Лежа до теб, леглото е самичко.
Прегръщам те в среднощната тъма.
Целувам те и хапя те, и... всичко.
Върху тебе пак отпускам своята глава.
Какво да правя? - Ти въобще не питаш...
Аз сам питам се... - Сам себе си, уви!
Ти не можеш нивга чувства да изпиташ.
И по-добре, че никога не те боли...
Не мога повече да се въртя! И бързо ставам.
Обличам се, на всички за да те издам!
Не стига ми, че твойте ласки получавам.
Аз искам всеки да узнае моя срам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Все права защищены

Предложения
: ??:??