Лежа до теб, леглото е самичко.
Прегръщам те в среднощната тъма.
Целувам те и хапя те, и... всичко.
Върху тебе пак отпускам своята глава.

Какво да правя? - Ти въобще не питаш...
Аз сам питам се... - Сам себе си, уви!
Ти не можеш нивга чувства да изпиташ.
И по-добре, че никога не те боли...

Не мога повече да се въртя! И бързо ставам.
Обличам се, на всички за да те издам!
Не стига ми, че твойте ласки получавам.
Аз искам всеки да узнае моя срам.

Не мога тази нощ да спя.
За всичко мисля, сам си споря.
Накрай на всички ви ще споделя.
- С възглавницата моя си говоря.

За нея даже пиша стих!
С подбрани, подредени думи...
Съня дали го победих?
Това да си остане помежду ни :)