Без думи
Навън е мрачно и дъждовно,
тежи денят като обида.
Със теб се гледаме виновно
и сякаш думите не стигат.
Цигара палиш. Втора. Трета.
Аз вдишвам пушека оловен.
Изстина като нас кафето,
навява в мен далечен спомен.
Не ме отбягвай, погледни ме.
Един от друг защо се крием?
От чаша вино с нежно име
и двама нека да отпием…
© Яна Все права защищены