Без думи
605
0
0
Строя огради денем,
нощем ги събаряш...
Със трясък разрушаваш всеки сън,
до мен стоиш, изгаряш,
и нищо не остава там...
От очите ти не мога да се пазя,
аз всъщност мога, но не ща!
Не съм подготвена за твойто нямане
и чакам с нетърпение нощта!
Защото идваш нощем,
влизаш като буря,
в света ми подреден и бял...
И утре, като се събудя,
отново няма да си там!
Рисувам светове от пламъци...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Димитрова Все права защищены
