Aug 1, 2019, 11:08 AM

Без думи

Poetry » Love

602 0 0

Строя огради денем,
нощем ги събаряш...
Със трясък разрушаваш всеки сън,
до мен стоиш, изгаряш,
и нищо не остава там...
От очите ти не мога да се пазя,
аз всъщност мога, но не ща!
Не съм подготвена за твойто нямане
и чакам с нетърпение нощта!
Защото идваш нощем,
влизаш като буря,
в света ми подреден и бял...
И утре, като се събудя,
отново няма да си там!

Рисувам светове от пламъци...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0