1.08.2019 г., 11:08

Без думи

599 0 0

 

Строя огради денем,
нощем ги събаряш...
Със трясък разрушаваш всеки сън,
до мен стоиш, изгаряш,
и нищо не остава там...
От очите ти не мога да се пазя,
аз всъщност мога, но не ща!
Не съм подготвена за твойто нямане
и чакам с нетърпение нощта!
Защото идваш нощем,
влизаш като буря,
в света ми подреден и бял...
И утре, като се събудя,
отново няма да си там!

Рисувам светове от пламъци...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...