Без думи
603
0
0
Строя огради денем,
нощем ги събаряш...
Със трясък разрушаваш всеки сън,
до мен стоиш, изгаряш,
и нищо не остава там...
От очите ти не мога да се пазя,
аз всъщност мога, но не ща!
Не съм подготвена за твойто нямане
и чакам с нетърпение нощта!
Защото идваш нощем,
влизаш като буря,
в света ми подреден и бял...
И утре, като се събудя,
отново няма да си там!
Рисувам светове от пламъци...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Димитрова Всички права запазени
