Без думи

1.08.2019 г., 11:08 ч.

Поезия » Любовна

340 0 0

Строя огради денем,
нощем ги събаряш...
Със трясък разрушаваш всеки сън,
до мен стоиш, изгаряш,
и нищо не остава там...
От очите ти не мога да се пазя,
аз всъщност мога, но не ща!
Не съм подготвена за твойто нямане
и чакам с нетърпение нощта!
Защото идваш нощем,
влизаш като буря,
в света ми подреден и бял...
И утре, като се събудя,
отново няма да си там!

Рисувам светове от пламъци...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Без думи

Свързани произведения

Коментари

Предложения