Не ме питай ти нищо,
замълчи, замълчи,
приеми ме такава,
с тъжни сини очи,
днес съм толкова себе си,
чак до болка дори,
приюти ме до тебе си,
вън отново вали,
и какво като лято е,
топлината си ти,
не, не казвай ти нищо,
само мен прегърни.
© Мартина Все права защищены