6 нояб. 2008 г., 23:55

Без дъно

829 0 0

Виждам отново  въздуха сгъстен,

по него се нося, на страстта във плен.

Той стана плътен, а аз - разредена,

сякаш от едно сме в цялата Вселена.

 

Любов ли е това? Не знам, все тая!

Целта е да виждам цялостта на безкрая.

Отворих врата към света и звездите.

Дори да не дойдеш при мен, аз имам вратите!

 

--------------------------------------------------

Меки тласъци сънувам.

Заливат ме вълни от пух.

За още топлина жадувам

на ума и мислите напук.

 

Няма дъно, жаждата безкрайна

да приема целия огромен свят.

И напук на мисълта омайна

аз виждам колко е богат.

 

Дали е сила/слабост,

не искам аз да знам.

Умът навява гадост.

Мисълта не води Там.

 

Да търся дъно не искам,

а да се отдам изцяло,

желанието да потискам

добре, не би ми се видяло.

 

Вълните ме носят и заливат.

Оставям се изцяло аз на тях.

Дори да знам, че някои спират

и мисълта да дудне, че това е грях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антония Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...