Nov 6, 2008, 11:55 PM

Без дъно

  Poetry » Erotic
822 0 0

Виждам отново  въздуха сгъстен,

по него се нося, на страстта във плен.

Той стана плътен, а аз - разредена,

сякаш от едно сме в цялата Вселена.

 

Любов ли е това? Не знам, все тая!

Целта е да виждам цялостта на безкрая.

Отворих врата към света и звездите.

Дори да не дойдеш при мен, аз имам вратите!

 

--------------------------------------------------

Меки тласъци сънувам.

Заливат ме вълни от пух.

За още топлина жадувам

на ума и мислите напук.

 

Няма дъно, жаждата безкрайна

да приема целия огромен свят.

И напук на мисълта омайна

аз виждам колко е богат.

 

Дали е сила/слабост,

не искам аз да знам.

Умът навява гадост.

Мисълта не води Там.

 

Да търся дъно не искам,

а да се отдам изцяло,

желанието да потискам

добре, не би ми се видяло.

 

Вълните ме носят и заливат.

Оставям се изцяло аз на тях.

Дори да знам, че някои спират

и мисълта да дудне, че това е грях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...