Какво разсъдъка тревожи в тъмнината...?
Защо очите ми не искат да заспят...?
Кое е непознатото бушуващо в душата ...?
Чии са думите, които в ушите ми кънтят...?
Какво ми става?! Винаги съм силна!
Далеч от емоционалните неща...
И винаги съм с твърда воля, пресметлива...
А колко странно чувствам се сега...
Дали съм имала любов? Разбира се! По много!
И плаках, и нещастна също бях...
Оставях се на огъня отново... и отново.
И всеки следващ път по-истински горях!
А ти си нещо друго! Ти си нетипичен!
Сълзи и смях у теб държат се за ръка.
Не зная името ти, затова ще те наричам
Небе - защото си безкрайността...
© Елена Елена Все права защищены