2.07.2010 г., 21:51

Без име

1K 0 0

Какво разсъдъка тревожи в тъмнината...?

Защо очите ми не искат да заспят...?

Кое е непознатото бушуващо в душата ...?

Чии са думите, които в ушите ми кънтят...?

 

Какво ми става?! Винаги съм силна!

Далеч от емоционалните неща...

И винаги съм с твърда воля, пресметлива...

А колко странно чувствам се сега...

 

Дали съм имала любов? Разбира се! По много!

И плаках, и нещастна също бях...

Оставях се на огъня отново... и отново.

И всеки следващ път по-истински горях!

 

А ти си нещо друго! Ти си нетипичен!

Сълзи и смях у теб държат се за ръка.

Не зная името ти, затова ще те наричам

Небе - защото си безкрайността...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...