Какво разсъдъка тревожи в тъмнината...?

Защо очите ми не искат да заспят...?

Кое е непознатото бушуващо в душата ...?

Чии са думите, които в ушите ми кънтят...?

Какво ми става?! Винаги съм силна!

Далеч от емоционалните неща...

И винаги съм с твърда воля, пресметлива...

А колко странно чувствам се сега...

Дали съм имала любов? Разбира се! По много!

И плаках, и нещастна също бях...

Оставях се на огъня отново... и отново.

И всеки следващ път по-истински горях!

А ти си нещо друго! Ти си нетипичен!

Сълзи и смях у теб държат се за ръка.

Не зная името ти, затова ще те наричам

Небе - защото си безкрайността...