Без име...
Косите ми острига.
Очите ми извади.
Езикът ми изтръгна.
Ръцете ми пречупи.
Краката ми отряза.
Сърцето ми с куршуми - думи
на разстрел подложи.
В гърдите ми огромна дупка зейна,
от там душата ми с ръцете си изтръгна.
И си тръгна...
Поне шепа пръст да беше хвърлил.
Поне един кръст да беше сложил.
Страх те беше,
някой кръста да не види,
да се спре, да го погали.
Не, аз трябваше да съм само твоя.
Взимайки в ръце душата ми,
повярвай ми, ръцете ти ще изгори.
Всичко в мен пречупи, но душата ми не покори.
Това не ми прости.
Не мен погуби, ти сам себе си уби.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рамона Все права защищены
