Без име...
Косите ми острига.
Очите ми извади.
Езикът ми изтръгна.
Ръцете ми пречупи.
Краката ми отряза.
Сърцето ми с куршуми - думи
на разстрел подложи.
В гърдите ми огромна дупка зейна,
от там душата ми с ръцете си изтръгна.
И си тръгна...
Поне шепа пръст да беше хвърлил.
Поне един кръст да беше сложил.
Страх те беше,
някой кръста да не види,
да се спре, да го погали.
Не, аз трябваше да съм само твоя.
Взимайки в ръце душата ми,
повярвай ми, ръцете ти ще изгори.
Всичко в мен пречупи, но душата ми не покори.
Това не ми прости.
Не мен погуби, ти сам себе си уби.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рамона Всички права запазени
