10 дек. 2013 г., 21:54

Без име

527 0 1

Без име съм. Без цвят. Без плът.
Спомен отвлечен, привидение,
на някога предсказан път.
От никой невидяно отражение.
Без име съм. Оставих своето назад,
сред хиляди поройни листопади,
когато спрях да виждам своя свят,
в безмълвност започнах да пропадам.
Без име съм. А имах хиляда имена,
и бях нечувано различна,
и реех се сред бури и синева.
Намирах обич. И обичах.
Без име съм. Частиците от мен,
във никой не останаха преляти,
и днес, потънала в безвремие,
разпилявам се из вятъра.
Без име съм. И тези лица,
които със радост ме гледат такава,
изрязват в мене думата “сама”,
не знаят, не чуват, и не прощават.

 

Без име съм. Но само защото
някой ден ще възкръсна в превъплъщения нови.
И някой ден на мен ще кръщава потопи 
този, който за мен днес из сънища рови.

 

 

08.12.2013г.
гр. Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...