Без име съм. Без цвят. Без плът.
Спомен отвлечен, привидение,
на някога предсказан път.
От никой невидяно отражение.
Без име съм. Оставих своето назад,
сред хиляди поройни листопади,
когато спрях да виждам своя свят,
в безмълвност започнах да пропадам.
Без име съм. А имах хиляда имена,
и бях нечувано различна,
и реех се сред бури и синева.
Намирах обич. И обичах. ...