14 янв. 2008 г., 20:31

без име 

  Поэзия » Другая
569 0 3
Аз тичам под дъжда съвместно с чайките,
гласът ми прозвучава в мрака като крясък.
Под стъпките си виждам малки огнени искрици,
дъждът не може да ги заличи...
До там ще стигна - там, където бях,
и после ще притичам през сълзите си,
ще мина всички малки и големи камъчета
и ще пристигна сам в света на светлината.
Дали ще блесне слънцето сега?
Дали ще има и цветя?
А птиците дали ще пеят?
НЕ ЗНАМ! Но вярвам в това. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??