без име
Аз тичам под дъжда съвместно с чайките,
гласът ми прозвучава в мрака като крясък.
Под стъпките си виждам малки огнени искрици,
дъждът не може да ги заличи...
До там ще стигна - там, където бях,
и после ще притичам през сълзите си,
ще мина всички малки и големи камъчета
и ще пристигна сам в света на светлината.
Дали ще блесне слънцето сега?
Дали ще има и цветя?
А птиците дали ще пеят?
НЕ ЗНАМ! Но вярвам в това.
Аз тичам през дъжда, напред - в посоката,
зад мен, пред мен вървят стотици хора.
И тичам, вярвайки все пак, че някъде
ще има малко светлина...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Тодорова Все права защищены
