без име

14.01.2008 г., 20:31 ч.

Поезия » Друга

539 0 3

Аз тичам под дъжда съвместно с чайките,

гласът ми прозвучава в мрака като крясък.

Под стъпките си виждам малки огнени искрици,

дъждът не може да ги заличи...

До там ще стигна - там, където бях,

и после ще притичам през сълзите си,

ще мина всички малки и големи камъчета

и ще пристигна сам в света на светлината.

Дали ще блесне слънцето сега?

Дали ще има и цветя?

А птиците дали ще пеят?

НЕ ЗНАМ! Но вярвам в това.

Аз тичам през дъжда, напред - в посоката,

зад мен, пред мен вървят стотици хора.

И тичам, вярвайки все пак, че някъде

ще има малко светлина...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.