***(без име)
До светофара,
на калния бордюр седи.
Раздърпано, разрошено
и босо.
Във есенните локви рита със пети
и пръска новите обувки
на забързаните сиви хора.
Подхвърлят му по празен поглед
в шепата протегната.
Дори не забелязват как
на мъничката длан във гънките
нищото превръща се във цвете.
Наум и двете си ръце подава им.
Не, не за милостиня.
Че има го... да видят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дора Павлова Все права защищены
