***(без име)
До светофара,
на калния бордюр седи.
Раздърпано, разрошено
и босо.
Във есенните локви рита със пети
и пръска новите обувки
на забързаните сиви хора.
Подхвърлят му по празен поглед
в шепата протегната.
Дори не забелязват как
на мъничката длан във гънките
нищото превръща се във цвете.
Наум и двете си ръце подава им.
Не, не за милостиня.
Че има го... да видят.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дора Павлова Todos los derechos reservados
