doreto66 (Дора Павлова)
161 8783
17 sept 2008, 7:49

***(без име) 

  Poesía
777 0 19

 

До светофара,
на калния бордюр седи.
Раздърпано, разрошено
и босо.
Във есенните локви рита със пети
и пръска новите обувки
на забързаните сиви хора.
Подхвърлят му по празен поглед
в шепата протегната.
Дори не забелязват как
на мъничката длан във гънките
нищото превръща се във цвете.

Наум и двете си ръце подава им.
Не, не за милостиня.
Че има го... да видят.

 

© Дора Павлова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??