Sep 17, 2008, 7:49 AM

***(без име) 

  Poetry
776 0 19

 

До светофара,
на калния бордюр седи.
Раздърпано, разрошено
и босо.
Във есенните локви рита със пети
и пръска новите обувки
на забързаните сиви хора.
Подхвърлят му по празен поглед
в шепата протегната.
Дори не забелязват как
на мъничката длан във гънките
нищото превръща се във цвете.

Наум и двете си ръце подава им.
Не, не за милостиня.
Че има го... да видят.

 

© Дора Павлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??