До светофара,
на калния бордюр седи.
Раздърпано, разрошено
и босо.
Във есенните локви рита със пети
и пръска новите обувки
на забързаните сиви хора.
Подхвърлят му по празен поглед
в шепата протегната.
Дори не забелязват как
на мъничката длан във гънките
нищото превръща се във цвете.
Наум и двете си ръце подава им.
Не, не за милостиня.
Че има го... да видят.
© Дора Павлова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
