Без име...
Смях, изстрадан смях, дълбока въздишка
и после мъртвешко мълчание...
Чуват се мисли, някак си тежки...
Странно, но аз съм в съзнание.
Думи летят, без посока, значение...
И удрят се страшно в плътта ми.
Боли... без всякакво бегло вълнение,
без смисъл във нещо останал.
Намирам утеха... за кратко.
Поне споменът още е жив...
Сглобих си усмивката малко по малко ...