Нежно изпя ни нощта,
вятърът, бе пианиста.С колко чувство ни сгря,
звезда в небето - златиста.
Чуден и светъл света,
луна олтарно гореше,
престъпили оттатък прага,
забравихме своята тленност.
Без излишни слова,
с грейнали ярко зеници,
преродени от много любов,
целунахме утро, пълно с надежди.
© Здравка Бонева Все права защищены
вятърът, бе пианиста...
Прекрасно, Здравче!!!