Без капка суета

24 июл. 2010 г., 12:12

Поэзия » Философская

371 0 2

Без капка суета

Писъците в тишината ги погребах.
За последно. Пуснах ги на свобода.
Тях да бъдат яростни ги аз отгледах -
да са болка, изродена от страха.

Заключвам портата. И то завинаги!
А зад нея ще са чувствата към теб.

И питанките, нощем дето ме заливат,
и сълзите, които лях до днес.

Ho ще поливам с надежди тази свобода,
във вените ми дето се пробужда!
Ще засадя с воля бъдеще без самота,
в което се надявам да те пусна.

Дори до кръв - ще браня тази си градина!
Ще запаля светлината за света!

Ала може... друга да съм, по-различна.
Или себе си - без капка суета!

Без капка суета

Свързани произведения

Комментарии

Предложения