12 янв. 2013 г., 12:45

Без карта и адрес

1K 0 26

Не вярвах, че е жива любовта,

от сто години нямах  вест от нея,

изчезна даже в сънните поля

и в ъгъла на сивото живеех.

 

Намери ме без карта и адрес,

пак същата, усмихната и млада,

изскочила от цветния кортеж

на чувства, взела първата награда.

 

И заваляха  пролети накуп,

награбиха цигулките щурците,

а под дъгата има денсинг клуб,

във който репетираме с мечтите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Шеметно!
  • Благодаря на Албена, Алина, Борко, Светла, Роси, Милена, Филип, Ел Ка!
  • Прекрасно! Поздрав сърдечен, Ивон!
  • Разбира се, че е жива, понякога като че ли си почива, но само дебне да изскочи, когато най-малко очакваме Поздрави
  • "И заваляха пролети на куп"!!!
    Колко много чувства на" куп"!Чудесно е...!Поздрави!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...