Без карта и адрес
Не вярвах, че е жива любовта,
от сто години нямах вест от нея,
изчезна даже в сънните поля
и в ъгъла на сивото живеех.
Намери ме без карта и адрес,
пак същата, усмихната и млада,
изскочила от цветния кортеж
на чувства, взела първата награда.
И заваляха пролети накуп,
награбиха цигулките щурците,
а под дъгата има денсинг клуб,
във който репетираме с мечтите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивон Всички права запазени
Поздрави 
