30 янв. 2014 г., 18:02

Без коментар

1.1K 1 2

Даже без дъх. Право в очите.
Моята длан ти топли гърдите.
Мокри тела. Ускорено дишане.
Само секс... сега... без обичане.

Взе ми ума и дъха ми крадеш.
Преплитат се устни. Как да ги спреш?
Стегнати мускули... и дълбини...
Давай, стискай здраво до синини.

Ритъмът лек е, дори ускорен...
Бавно сърцето пулсира в мен.
Темата свърши... както и ти...
Мога да бъда лоша... нали?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емилия Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...