30 янв. 2014 г., 18:02

Без коментар

1.1K 1 2

Даже без дъх. Право в очите.
Моята длан ти топли гърдите.
Мокри тела. Ускорено дишане.
Само секс... сега... без обичане.

Взе ми ума и дъха ми крадеш.
Преплитат се устни. Как да ги спреш?
Стегнати мускули... и дълбини...
Давай, стискай здраво до синини.

Ритъмът лек е, дори ускорен...
Бавно сърцето пулсира в мен.
Темата свърши... както и ти...
Мога да бъда лоша... нали?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емилия Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...