30 янв. 2014 г., 18:02

Без коментар

1.1K 1 2

Даже без дъх. Право в очите.
Моята длан ти топли гърдите.
Мокри тела. Ускорено дишане.
Само секс... сега... без обичане.

Взе ми ума и дъха ми крадеш.
Преплитат се устни. Как да ги спреш?
Стегнати мускули... и дълбини...
Давай, стискай здраво до синини.

Ритъмът лек е, дори ускорен...
Бавно сърцето пулсира в мен.
Темата свърши... както и ти...
Мога да бъда лоша... нали?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емилия Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...